за Ритъма и Джудо (част 5)

Всяко нещо си има ритъм. 

Често ритъма на преговорите, наподобява ритъма на джудо схватка.

Всичко започва с много идеи, с много енергия - една, две хватки, маньовър, защита, отново опит за хвърляне. 

Въпросът е обаче, че трябва да си разпределиш силите - те трябва да ти стигнат и в случай, че техниките ти не се получат и трябва да продължиш да се бориш до - 5,6,10-та минута на схватката. 

Този, който владее инициативата, той налага ритъма. 

Той атакува - другият се защитава. 

Тоест даже да не искаш преговори, даже да не искаш схватка, ако тя е започнала, ти тябва да парираш опитите на опонента ти да атакува. Ако си много добър в това, можеш да станеш непобедим. 

Но ако искаш да победиш, трябва да атакуваш. 

Когато говорим за ритъм, повечето хора си представят равноделен ритъм - бърз, бавен, бърз. 

Българският фолклор, обаче е известен с неравномерните си ритми. 

Морето също променя ритъма на вълните си - те се застъпват и наслагват, създавайки неравноделна хармония.

И това прави "играта" непредсказуема. 

За да объркаш противника, ти трябва да можеш да смениш ритъма.

Трябва да можеш да чакаш, когато трябва, да си издържлив колкото трябва и да си "експлозивен" в подходящият момент. 

Затова, трябва да можеш да следиш ритъма на опонента и да можеш да налагаш твоят ритъм. 

Преди години, договарях трудна сделка. 

Бях вложил много пари в едно заведение и в момента в който то потръгна, хазяина се опита да очетвори наема. 

Правихме обосновани предложения, базирани на обороти, инвестиции, амортизации. 

Човека си повтаряше едно и също - ти знаеш ли "Коко фашиста" колко взима за неговият магазин.

Нашите предложения се редуваха с неговите.

Нещата не вървяха.

Тогава обясних на съдружниците ми, че трябва да "пропуснем ход".

Даваме окончателна оферта, срок за приемане и спираме комуникация - не се вдигат телефони, не се отговаря на мейли.

Човека яко се "изпържи".

Изпари му се желанието да хитрува и преговаря.

Нямаше кой да му плаща искания наем - този бизнес си има специфики.

Предходният наемател го беше изнудвал и заплашвал.

Ние не бяхме такива и той беше опитал да се възползва.

В последният ден на срока, един от нас, се обади с място и час за подписване на договора.

Подписахме за следващите три години и нещата бяха о.к.

Понякога, можеш да пропуснеш ход, 

или да направиш крачка встрани, 

важно е да усещаш ритъма.

... и да можеш да го създаваш.

Бистрица

2022г.

за Тангото (ни)

Изпепеляващо и страстно,

рисуваме с телата си -

по дансинга,

Любов.

Задъхани и ненаситни,

допираме телата си -

в Танго,

Любов.

Не ме изпускаш,

аз не искам да те пусна -

танцуваме, 

Любов.

И ритъма на танца,

рисува с нас -

Живот,

Любов.

18.06.2022г.

за Джудото, Илиенци и преговорите (част 1)

В началото на 90-те тренирах активно източни бойни изкуства. Изучавах боен вариант на джудо, форма на джу-джуцу, дошла в България от Френската федерация на тези бойни спортове(FFJJ).

Имахме възможност да експериментираме техники, да участваме в свободни битки, с представители на други бойни стилове. 

Един от първите принципи, които Джигоро Кано - основателят на джудо, е извел в свой основен постулат, принципа на ефективността, бързо доказа своето значение и беше приет от много от нас, като водещ житейски принцип. 

На кратко, принципа гласи, че няма значение колко си силен, можещ, какви са възможностите ти в конкретната битка, твоя основна цел трябва да бъде, максимално ефективното използване на силата ти, за достигане на крайният резултат - победа. 

Всички красиви стойки, всички красиви думи, са без значение - важен е крайният резултат, постигнат с минимално разпиляване на силите ти. 

Това разбиране "прави разликата", срещу противник, който е гледал много филми за кунг-фу. 

Веднъж участвах в схватка, в която опонента ми правеше салта и премятания около мен. 

Правеше страхотни отскоци и извивки във въздуха. 

Всичко приключи с мой точен, десен, прав ритник. 

Беше първият ми удар в срещата. 

Момчето се сви и трябваше да му оказвам първа помощ. 

За съотборниците ми изглеждаше забавно и комично, но за мен беше "чисто джудо"- ефективно, без помпозност, без "изхвърляне".

Начина да постигнеш желаното, на татамито, както и в преговори в края на деветдесетте, удивително си приличаха. 

По това време, попаднах в "чудният" свят на софийския пазар Илиенци. 

Мястото беше, като междугалактически бар от романите на Дъглас Адамс. 

На пазара, хора от цял свят и от всички раси, предлагаха стоката си в малки и големи количества. 

Пазара съществуваше, като суб култура, град в града, движен от свои правила, събития и лидери. 

Приличаше на междугалактическа джунгла - пъстра, тайнствена, със своя красота. 

Хора от цялата страна, пътуваха със специални автобуси, за да пазаруват от Илиенци, стока за магазинчета, сергии, както и за големи, луксозни магазини. 

Помагах на баща ми, който беше започнал търговски бизнес с дрехи и всяка седмица пътуваше пътя от Силистра до София и обратно, за да пазарува актуална стока.

Тя беше от китайски ризи и вратовръзки, арабски фланелки, българско бельо, та до - белоруски железарски инструменти, китайски нокторезачки и така нататък. 

През периода изучавах строително инженерство, в най-престижният Университет за това, и в почивните дни помагах (а понякога и сам търгувах). 

Скоро открих, че търговията е много приятен спорт (по това време и относително необременен от данъци). 

Пред очите ми хора се издигаха и пропадаха, забогатяваха и изчезваха от пазара. 

Думата пазар, в един много буквален смисъл - декари от халета, нови и стари, разделени на стотици магазинчета, специализирани в продаването на различна стока. 

Луксозни бутици и миришещи клоаки.

Тълпи от хора, бързащи, бутащи се, търсещи добрата сделка. 

Преговорите се водеха на развален български, развален англииски, турски, цигански, арабски, китайски, перси. 

Бързите пазарлъци са ясни - искаш, даваш, товариш стоката и гледаш да не те излъжат, като броиш парите. 

Случваха се и по-сложни сделки. 

С момчета, за които знаеш, че уреждат задълженията си с ножове. 

С хора, които претоварват стока от багажник, в багажник на изоставени паркинги. 

Консигнации, предплати, договори, "илиенски фактури", подаръци, рушвети.

Различни стилове на преговори, различни стилове на бизнес. 

И точно в тази джунгла, принципите на джудо, неизменно доказваха своята ефективност.

"Максимално ефективно използване на силата." 

"Взаимна изгода." 

"Всеобщо благоденствие." 

Неща формулирани от доктор Джигоро Кано, преди повече от сто години.

Осъзнавайки универсалността на общите принципи, скоро започнах да черпя идеи от конкретни схватки и техники на джудо, за провеждане на успешни преговори и сделки, на пазара Илиенци, а по-късно и на пазара Живот.

Джудо - пътя на гъвкавостта, се превърна в Живот и вдъхновение - нещо за което смятам да Ви разкажа.

Бистрица 

18.06.2022г.

Черешова задушница

Цял ден небето плака.

Изми с сълзите си,

черешите за помена,

на тръгналите преди нас,

към тебе, 

Господи!

Бистрица, юни 2022