В китайския език, йероглифа за дом, е стилизация на прасе под покрив.
Измервали са благосъстоянието си по броя прасета в стопанството.
Наскоро четох за впечатленията на покойния Антъни Бурдейн, от смърта на прасе в Португалия.
Дадох си сметка, колко си приличат тези моменти във всички краища на света.
Има нещо предвечно в такова събитие - група мъже убива голямо животно, заедно със семействата си го "скопосват".
Кулинарен празник, но и работа.
Всеки има своята роля в събитието, работата е разделена - има за мъже и за жени, има за млади и за стари, има и за децата.
Предполагам, че и в родово-общинния строй се е случвало по същия начин.
Нека да изясня, в самото начало, отношението към смърта на животното, в местата на моето детство.
Никога не съм видял радост, у някой от мъжете, от акта на прекъсване на живота. Напротив, възпитаван съм, че това е работа.
Работа, която всеки мъж трябва да може да свърши, когато и където трябва.
Мисля, че е честно - ако ядеш месо, трябва да можеш да отнемеш живот - без радост или тъга, с ясното съзнание, че такъв е редът на нещата.
Бях седми клас, когато майка ми ме помоли да заколя кокошка.
Никога не съм я питал, защо е решила че мога, или че трябва.
Както писах, възпитаван съм, че всеки мъж трябва да може да направи, каквото трябва - когато трябва.
Коледа беше празника на дядо Цветан, бащата на баща ми.
Баща ми има трима братя и всички, винаги са били поканени, със семействата си, на всяко такова събитие.
Сутринта се събираме и закусваме, разпределят се ролите, разказват се истории от други години.
По изключение, от сутринта се пие греяна ракия - за стопляне и "озверване".
Ракията винаги е гроздова, най-добрата за такава напитка.
Приготвя се с мед в поцинковано, червено чайниче и цял ден стои на туча на бумтящата печка.
Във всяко село има местна история, която общо взето е за едни образи, които така се "озверили", че изпуснали прасето и после го гонили с пушка.
Има вариации, но общия сюжет е такъв.
Живота на свинята се отнема от опитен мъж - касапин.
Когато дойде ред за свинска смърт, такъв човек ходи от къща на къща, и след задължителната наздравица с греяна ракия, си свършва работата.
Взима полагащото му се месо и продължава натам.
Цената за смърт, касапското месо - най-крехко и вкусно.
В нашето семейство, никога не сме "викали" касапин.
Работата я вършеше дядо ми.
Когато ръката му отслабна, започна баща ми.
Докато не започне дрането на животното, жените си стоят на топло и нямат работа около "боричкането".
Тогава обаче започва и готвенето.
Първо се запича на тиган касапското месо - по-малки рибици, от вътрешната страна на гръбнака, както писах, изключително крехки и вкусни.
Подправят се само със сол и малко домашен червен пипер.
Хапва се с горещ селски хляб (най-вкусна е долната коричка на квадратния самун).
После започва обработка на сланината - от нея се правят джумерки и мас.
Започва разфасоването и обработката на различните части на прасето, които придобиват месарски и кулинарен вид.
Правят се различни колбаси, ястия и месни заготовки.
Работещите на студа от време на време ( когато ръцете ти са толкова студени, че не можеш да допреш кутрето си до безимения) влизат на топло, да се сгреят на огъня.
Пачата от уши и бузи, печените крачета, бахура, както и шкембето в масло, джумерките са уникално вкусни, когато са пресни.
Приготвя се наденици, филета и шунка, които се подреждат да се сушат, прави се бабичка - деликатес, които се суши и се яде чак по Великден.
Кожата също се обработва, от нея могат да се направят цървули, или чанта, защото е почти водонепроницаема.
През цялото време настроението е приповдигнато, дали заради ситостта, или заради огнената, медена смес - подвикват се закачки, подхващат се песни.
Не знам, дали Коледа идва от колене, или от името на древно божество - в народния фолклор, всичко е толкова преплетено.
Не знам и от къде идва дядо Коледа.
За мен усмихнатия белобрад старец прилича на дядо ми Цветан, застанал в средата на двора и пеещ песента за "добър юнак" Богдан, който имал " ранена коня" и се надбягвал със Слънцето, за изгората си.
Някъде там е и милата ми баба Бонка, която когато два ножа се допрат, се кръсти и казва неразбираеми думи, за да изгони смъртта от мъжете в къщата, да не ги стига острие.
Голямото семейство и уникалните вкусове на Добруджа.
В края на деня, всичко се разпределя на пет части, за петте семейства участвали в празника.
Връщаме се в града и в юношеската ми глава, сякаш пътуваме с машина на времето, от ония стари времена на историите от празника, към настоящето на 90-те - сиво и забързано.
Знаете, че отношението към свинското в нашата диета, претърпя големи метаморфози - от пълно отричане, като към нещо вредно и даже мръсно, до ренесанса му през кето-диетата и доказано по-високата точка на горене на свинската мас - по-здравословната алтернатива при пържене и готвене на висока температура.
Аз винаги съм подхождал с уважение.
Заради спомените и онази радост, запечатана в коледните студени дни.
Заради мъжете, които вече не могат да пеят и жените, които заедно с тях, живеят в спомените.
Приготвяйки продукта, ми се ще да отдам почит, на тези хора принадлежащи на един отминал свят.
Свят, където само мечтата е чертата на хоризонта ,
където момичета засенчват слънцето
и юнаци се надпреварват с него.
Добруджа на моето детство.
