“Е
как за пет дни!!!?
За пет дни, не може да се научиш да режеш с нож!
Тая храна нали хора ще я ядат!”
Каза Майстора и тъжно поклати глава…
Да научиш нещо, не значи да почетеш за него. Трябва да го
пипнеш, да го помислиш…
И това не е вопъл за „старото” срещу „новото”, или за „слоу”
срещу „фаст” фуда!
Това е размисъл за клишетата, които ни е удобно да приемаме.
Ние ядем, мислим и живеем фаст фуд, защото така ни е удобно. Удобно ни е да не мислим и да „не го взимаме на вътре”.
Не е въпроса само в
„мързел”-а, да отделим необходимото време и енергия на нещата които ни
заобикалят.
/Да , има повърхностни хора, но те не са феномен на нашето съвремие
– имало ги е винаги./
Защо всички обаче попадаме в клопката на „клиширането”,
на
фаст фуд-а?
Обществото в което живеем, работи на бързи обороти. За да
бъдем добри специалисти, в това което правим, трябва да постигаме висока степен
на специализация /експертиза/, което ни изяжда времето за всичко останало.
За това, извън сферата ни на специализация, ни е по-удобно
да боравим с клишета.
В следващият момент обаче, тези клишета превземат всичко…
Отношението ни към семейството, децата,приятелите, здравето,
духовното - стават фаст фуд.
И попадайки в това клише, какво ни отличава от
„повърхностните”?
Всъщност би трябвало, нашата експертиза да ни води до
по-добри доходи и обществен статус, които да ни дават по-лесен достъп до
КАЧЕСТВО, т.е. да ни дават възможност да живеем по-качествен живот.
Качеството е обратното на фаст фуд-а, то е обратното на повърхностното.
И тук идва клопката:
Полагайки огромни усилия да сме специалисти и да имаме
високи доходи, би трябвало да имаме възможност за високо качество на живот. Влагайки
обаче енергията си за първото, ние получаваме фаст фуд качество и клишета,
често без да можем да ги различим /заради липсата на време и енергия/.
08.2014 г.
