1.
Защото брегът, сушата, къщите,
дългите пури,
празните приказки,
не са създадени за моряка...
Роденият във Буря
е създаден за война.
...и тя е неговият дом.
Изпепелени от слънцето,
немирни,
неспокойни,
изгорели...
Спокойствието,
тлъстината,
скуката,
не са за нас...
2.
Май бяхме
водачите,
които не избраха
да са водачи!?
Неудобните,
които
не избраха,
неудобството
(Ви)!
Повикахте ни,
когато Ви потрябвахме,
и сега
не искате
и да си спомните
за нас...
Да.
Нямаше "подготвени".
...и ние (май) не бяхме...
Просто
някой
трябваше
да свърши
работата.
Да преведе народа
през
"отворилото се море".
Сега,
не сме потребни...
Мъже останали без Буря,
моряци без море,
войници без война.
..., но моля Ви,
не ни съдете,
така
жестоко!
В дъното
на чашата,
ще търсим,
завинаги
потъналите
братя,
потъналите
кораби
и случки...
Не ни съдете
така...
И ние,
днес
не можем
да (си) простим,
за тези,
които
не
спасихме...
За корабите,
които
надживяхме
и за очите,
които
затворихме...
но Господи,
направихме,
каквото
мислихме,
каквото
можехме...
...и то бе
"от сърце"...
3.
Сърцата си
оставихме,
във
тази Буря!
Не победихме,
но някак,
Ви доведохме
дотук.
Уплашени,
отчаяни,
но Ви извадихме
от
бурното море...
Нерадостни,
непобедени,
но някак
Ви изведохме
на
този бряг...
4.
Морякът,
е сенилен старец,
щом Бурята
е свършила.
...и може само да разказва,
истории,
които натъжават.
Историите
свършват с нас,
приятелю!
Не ни съдете,
моля Ви,
не си навличайте
и този грях,
заради нас...
Историите ни
са смешни,
страшни,
окрадени,
но са ни
единствените,
скъпите
и смислените...
Единствената
ни
заплата
и трофей!
Дори за да не ги повторите,
дори за да не ги разкажете,
дори за да не ги запомните...
Единствен спомен,
за
Бурята в която сме родени.
Не ги избрахме ние,
подарихте ни ги
...с живелите
и плавалите,
преди нас...
Сърцата ли?!
Сърцата
си
оставихме
във
Бурята...
Гнездото
2024г.
