за тези които си спомнят:

Един по един, паднаха всички...

Останахме шепа хора ...

                           ... покрити с рани...

„Спасете се!

Вие направихте и невъзможното!
Бяхте  достойни и добри.
Време е да се ПРОСТИМ!”

За „генерала” – няма друга битка,

от враговете му - няма да има и прошка...

За него е и следващият щурм!

... и ако някой го последва –

    това ще е НАГРАДА (макар и незаслужена)!

...

Но дори и сам – ще се изправя...

И ще „политна” срещу прииждащите...

И с полета си ще покажа,
че това в което вярвахме,

с което ставахме и лягахме,

това което проповядвахме
е Истината - Божията воля!

Ние  сме последната преграда,

 след нас е Нищото.

                ... и аз не съм за там! 

                                                             

                                                                                            23.10.2012 год.

за битките

„В делата си не търси слава.

Не се страхува от позор.

През настоящето минава,

във бъдещето вперил взор.”

За нова битка се стяга войнът.

Пристяга подбрадника на шлема на Познанието 

и бронята на Волята.

Размахва меча на Силата 

и копието на Правдата.

Събира своите другари и коленичи пред Бог...

Помолва го да прости греховете му, 

„тъй както той е простил на своите длъжници”

и да прости греховете на бившите му врагове, 

защото „неведоми са пътищата Господни”!...

... и когато усети мига се втурва напред,

                                       помитайки всичко пред себе си,

копнеещ да изтръгне Победата ...

                               ... която може да дари единствено на Бог,

Защото тя идва от Него...

                                  ... и му принадлежи!

Войнът влиза в нова битка, за да усети чудесата на Бога,

да усети Живота,

                     и да му благодари ...

                                   ... да прослави името му!

                                                                                                            07.2006 г.

       

                                                                           

2008 - 2010

Щом „измряха” великаните,

останахме обикновенните,   

да търсим сенките

на минало....

                      ... величие.

                                               26.08.2008г.   

                                   

В деня на рухналите идоли,

оглеждам сам света,

от пътя към върха,

                        на планината...

                                             26.09.2008г.

                                                   На Светльо

Изсъхналия лист

      се приземи със трясък

                  в основата на есенно дърво.

                                          

                                                       22.10.2008г.

Джентълмена на късмета,

остана сам,

сред океан,

на сал,

но със попътен вятър... :-)

                                                   04.12.2008г.

В боричкания, кал и мръсотия,

Съм изморен от „близка” простотия.

Природата си е природа –

                                 иска Бран! :-)

                                                        10.2009 г.

На малкия човек

                        му е удобно,

                              да се „огражда” само с малки.

Да си малкува,

                          е удобно,

                                     на малкия човек...

                                                          11.2009 г.

Привилегията на стария войн –

               да има интересни спомени,

е неразделна от проклятието –

              на „сенките” от спомените...

                                                  12.01.2010 г.

Стотици мъхчета танцуват

във Светлината –

звезди във пролетния  Карнавал!

                                                   04.2010 г.

 

Обичам само мечтата,

                           да е хоризонта ми...

И нищо друго

                       да не застава пред погледа ми...

Обичам Мечтата,

                     да е чертата 

                                на хоризонта ми!

                                                                      20.09.2010 г.

за Равнината

               (и всички родени в нея)

Обичам само мечтата,
                                       да е хоризонта ми ...

... и нищо друго
                        да не застава пред погледа ми ...


Обичам Мечтата,
                          да е чертата ...
                                       ... на хоризонта ми! :-)

                                                                                  20.09.2010г.