Пътешествие с кемпер и куче до Корфу (част 2)

Септември е много "гръцки" месец.

В България настъпва есента, а в Гърция си е все още за плаж.

Оказва се, че и при кемперите има "кучешка дискриминация".

От началото на юни започвам издирване.

Пътуването ни е втората половина на септември.

Успявам да капарирам Fiat Laika произведен 90-те години на миналия век.

Карал съм подобен едно лято, преди години.

Не е първа младост, но избора не е голям.

Превеждам капарото на собственика, перничанин и за два месеца забравям за случая.

Края на август, сядаме на семеен съвет да уточним подробностите.

До Корфу са 600 км, последната част е с ферибот. 

Пътят е магистрален, изключая Кресна, и не е лошо да се раздели на две.

Някъде по средата е Метеора, друго емблематично място.

На кратко - на отиване спираме на Метеора, разглеждаме някой прочут манастир, а на връщане правим един последен плаж на Касандрия, кафе в Солун и се прибираме.

Къмпингите избираме от каталог, който имаме от времето на дивото ни къмпингуване и Forest chef, а нещата които ще правим на Корфу, от пътеводител на Нешънъл джиографик.

Има определена неопределеност (🙂), свързана със състоянието на машината (изглежда старичка) и с метеорологичните условия в края на септември, но тъй като за тях няма какво да направим - освобождаваме си графика, доколкото е възможно, и забравяме за случая до средата на септември.

За храната - зареждаме хладилника, все едно сме си вкъщи, нямаме точен план, но каквото е необходимо, ще си го донапазарим на място.

В уречения ден, взимам машината, подписвам договор и проверявам всички системи.

За съжаление се оказва, че доста неща трябва да ги достягам - сменям крушки, посещавам гумаджия.

Миглена прекарва доста време за да достигане кемпера необходимите нива на хигиена, подреденост, външен (и вътрешен) вид.

Привързваме велосипед към багажника, натоварваме се и към 14 часа, сме на горското ни бунгало, до Боснек, за доокомплектоване.

Очевидно сме нещо, като 5 часа назад по съвсем нестриктния ни план.

Решаваме първата нощ да прекараме в Петрич.

Преди време, се случи така, че участвах в изработването на мебелите от археологическата част на музея им и още от тогава искам да разгледам Хераклея Синтика.

Петър не е разглеждал и въпросния музей, така че това си звучи, като план.

На следващия ден, от Петрич, ще сключим и пътническа застраховка, за която не остава време в София.

Да си призная, ще ми се и да удължа времето в България, в случай, че Кемпо (така се казва вече) реши да ни изненада.

Пътешествието започва.