Защото брегът,
сушата, къщите,
дългите пури, празните приказки,
не са създадени за моряка...
Роденият във Буря
е създаден за война.
...и тя е неговият дом.
Изпепелени от слънцето,
немирни,
неспокойни,
безсърдечни...
Спокойствието,
тлъстината,
скуката,
не са за нас...
Май сме водачите,
които не избраха
да са водачи?
Неудобните,
които
не избраха,
неудобството
Ви.
Повикахте ни,
когато Ви потрябвахме,
и сега
не искате
и да си спомняте
за нас...
Да.
Нямаше по-подготвени.
...и ние не бяхме...
Просто някой
трябваше
да свърши
работата,
да преведе народа
през "отворилото се море".
Сега не сме потребни...
Мъже останали без Буря,
моряци без море.
Войници без война.
Не ни съдете,
моля Ви,
така жестоко!
Във дъното на чашата,
ще търсим,
завинаги
потъналите братя,
потъналите
кораби и случки...
Не ни съдете...
И ние,
не можем днес
да си простим,
току-така,
за тези,
които
не спасихме...
За корабите,
които
надживяхме
и за очите,
които
затворихме...
но Господи,
направихме,
каквото
можехме!
...и то бе
"от сърце"...
Сърцата си
оставихме,
във тази Буря...
Не победихме,
но някак,
Ви доведохме
дотук.
Уплашени,
отчаяни,
но Ви извадихме
от
бурното море...
Морякът,
е сенилен старец,
щом Бурята е свършила.
...и може само да разказва,
истории,
които натъжават.
Историите свършват с нас!
Не ни съдете!
Те могат да са смешни,
страшни,
окрадени,
но са единствени
и смислени,
...за нас!
Дори за да не ги повторите,
дори за да не ги разкажете,
дори за да не ги запомните...
Единствен спомен,
за
Бурята в която сме родени.
Не ги избрахме ние,
подариха ни ги
...живелите
и плавалите,
преди нас.
Сърцата ли?!
Сърцата
си
оставихме
във
Бурята...
Гнездото
2024г.
