събота, 5 октомври 2024 г.

Пътешествие с кемпер и куче до Корфу (част 1)


Плана не изглежда много сложен.
От години си говорим за острова на Св.Спиридон.
Синът ми е роден на неговият ден.
Той е закрилник на пчеларите и занаятчиите, както и на остров Корфу.
Роден е там и го изобразяват с кошница на глава - символ на обикновения му произход и на това, че името му вероятно означава кош за семена.
Не бях гледал филма Дарълс и не бях чел книгата.
С Миглена (която е пчелар и доктор на приложните изкуства) сме си говорили, как така сина ни се появи точно на този ден - две седмици преди термина.
В Гърция съм бил 2-3 пъти.
Да, уникална култура и да Беломорска Тракия и Южна Македония са им най-плодородни, а на нас - най-близки...
"Най-романтичната част от нашата история"...
Зорба гърка ми е любим герой, Антъни Куин - любим актьор.
Малко разочароващо беше за мен да науча, че прототипа на героя на Казандзакис е бил андарт, т.е. убивал е българи в Македония, на младини.
Малко преди пътуването ни, прочетох книгата на Иван Гарелов (Бог да го прости!), "Тук Хемингуей, никога не е бил."
Голяма част от разказите са за пътешествията му в Гърция.
Написани са с цялата му любов към тази култура.
Хареса ми паралела му за това колко много си приличаме с мъжете им.
"Паликари", "камаки", "най-голям рибар" - тези образи са и наша народна черта и вероятно завинаги ще си бъдат част от характера на мъжете по тези ширини.
Решението за пътуването ни взехме на една маса, през септември 2023г., в ресторант, на крайбрежната улица в Солун.
Масата ни е с гледка към Черната кула.
Бях си обещал, преди много години, че един ден ще пия хубаво вино, тук, с любимата ми.
Междувременно гърците се научиха да правят вино (а не спорната ми рецина).
Във въпросния ден бях и със сина ни и верното ни куче Мая - наша спътница от времето на биваците в Дивото.
"Да отидем на Корфу, догодина. Сигурно залеза над Йонийско море е още по-красив!"
Пихме за възможността да проверим...
Искам да отидем в същия състав - Миглена, Петър, Мая и аз.
Обикновено с настаняването възниква проблем защото Мая е 24 килограмов "вълчак", както я наричат.
Има нещо от немска овчарка, от белгийска овчарка и може би от хъски.
Умна и чувствителна е.
Когато ни няма, не яде с дни.
Проблема е, че дори на местата където нямат проблем да настаняват хора с кучета, често под "кучета" разбират играчки, които дамите носят на ръце.
Мая ме е спасявала от глутница, бездомни кучета на Алино и е влизала в бой с бик, който щеше да стъпче палатките ни на Оногур.
Не се класира в определението "куче, което носиш в ръце".
Значи, май, ще трябва да носим къщата си с нас.
Кемпер.
Не звучи толкова зле.








Няма коментари:

Публикуване на коментар

Пътешествие с кемпер и куче до Корфу (част 3)

Кемпо се държи очудващо добре на магистралата. На 120 става малко нервен, но така или иначе 100 си му прилягат, а и разчетите ми са направен...