Пътешествие с кемпер и куче до Корфу (част 3)

Кемпо се държи очудващо добре на магистралата.

На 120 става малко нервен, но така или иначе 100 си му прилягат, а и разчетите ми са направени за 100.

Има някакъв допотопен круиз контрол и достатъчно сила на шеста скорост, така че нещата започват да придобиват някаква форма.

Мая се настанява между нас и внимателно следи пътната обстановка.

Надвечер сме на Хераклея Синтика.

Това лято през ден има новини от там.

Хора, намерете време и я вижте!

Наистина, мястото е световно и завладяващо!

Има модерен информационен център и ентусиазирани служители, участвали в разкопките на част от легендарните артефакти, които не чакат втори въпрос за да Ви засипят с истории и случки.

Самото място се разкопава така, че паралелно си има достатъчно голяма и добре уредена зона за посетители, изпъстрена с възстановки и интересни конструкции от бита.

Залеза допринася за красотата, на и без това зашеметяващата гледка.

С последните лъчи, тръгваме към града (и по-точно към местния Кауфланд) за да дозаредим всичко, което сме забравили в София (например вода) и да си купя местно вино, за вечерята.

В Кауфланд купувам и кристални чаши за бъдещите вина по пътя.

По пътя за Хераклея, подминаваме див къмпинг, в близост до минералните извори на Рупите.

Решаваме да се настаним на 100-на метра след последния кемпер на къмпинга - хем да не пречим, хем да има свобода за Мая.

Вечерта луната е огромна.

Говорим си за Хераклея (града на Херакъл) и за Музея в Петрич, който ще посетим утре, точно на празника на Независимостта.

Разказвам на Петър, как в началото на 20-ти век, месните мъже отдържат десет дни, редовна гръцка войска и принуждават Организацията на Нациите (предшественика на ООН) да се намеси.

Благодарение на тях, сега сме в България.

В патриотично и весело настроение опитваме виното (Златен Рожен) и сме тотално разочаровани.

Това не може да помрачи настроението и луната.

Мая си прави вечерна (нощна) разходка, тип баскервилското куче, разлайва няколко бдителни пазачи на къмпинга и успокоена се насочва към мястото си за спане, под масата в Кемпо.

Пътешествие с кемпер и куче до Корфу (част 2)

Септември е много "гръцки" месец.

В България настъпва есента, а в Гърция си е все още за плаж.

Оказва се, че и при кемперите има "кучешка дискриминация".

От началото на юни започвам издирване.

Пътуването ни е втората половина на септември.

Успявам да капарирам Fiat Laika произведен 90-те години на миналия век.

Карал съм подобен едно лято, преди години.

Не е първа младост, но избора не е голям.

Превеждам капарото на собственика, перничанин и за два месеца забравям за случая.

Края на август, сядаме на семеен съвет да уточним подробностите.

До Корфу са 600 км, последната част е с ферибот. 

Пътят е магистрален, изключая Кресна, и не е лошо да се раздели на две.

Някъде по средата е Метеора, друго емблематично място.

На кратко - на отиване спираме на Метеора, разглеждаме някой прочут манастир, а на връщане правим един последен плаж на Касандрия, кафе в Солун и се прибираме.

Къмпингите избираме от каталог, който имаме от времето на дивото ни къмпингуване и Forest chef, а нещата които ще правим на Корфу, от пътеводител на Нешънъл джиографик.

Има определена неопределеност (🙂), свързана със състоянието на машината (изглежда старичка) и с метеорологичните условия в края на септември, но тъй като за тях няма какво да направим - освобождаваме си графика, доколкото е възможно, и забравяме за случая до средата на септември.

За храната - зареждаме хладилника, все едно сме си вкъщи, нямаме точен план, но каквото е необходимо, ще си го донапазарим на място.

В уречения ден, взимам машината, подписвам договор и проверявам всички системи.

За съжаление се оказва, че доста неща трябва да ги достягам - сменям крушки, посещавам гумаджия.

Миглена прекарва доста време за да достигане кемпера необходимите нива на хигиена, подреденост, външен (и вътрешен) вид.

Привързваме велосипед към багажника, натоварваме се и към 14 часа, сме на горското ни бунгало, до Боснек, за доокомплектоване.

Очевидно сме нещо, като 5 часа назад по съвсем нестриктния ни план.

Решаваме първата нощ да прекараме в Петрич.

Преди време, се случи така, че участвах в изработването на мебелите от археологическата част на музея им и още от тогава искам да разгледам Хераклея Синтика.

Петър не е разглеждал и въпросния музей, така че това си звучи, като план.

На следващия ден, от Петрич, ще сключим и пътническа застраховка, за която не остава време в София.

Да си призная, ще ми се и да удължа времето в България, в случай, че Кемпо (така се казва вече) реши да ни изненада.

Пътешествието започва.

 

Пътешествие с кемпер и куче до Корфу (част 1)

Плана не изглежда много сложен.

От години си говорим за острова на Св.Спиридон.

Синът ми е роден на неговият ден.

Той е закрилник на пчеларите и занаятчиите, както и на остров Корфу.

Роден е там и го изобразяват с кошница на глава - символ на обикновения му произход и на това, че името му вероятно означава кош за семена.

Не бях гледал филма Дарълс и не бях чел книгата.

С Миглена (която е пчелар и доктор на приложните изкуства) сме си говорили, как така сина ни се появи точно на този ден - две седмици преди термина.

В Гърция съм бил 2-3 пъти.

Да, уникална култура и да Беломорска Тракия и Южна Македония са им най-плодородни, а на нас - най-близки...

"Най-романтичната част от нашата история"...

Зорба гърка ми е любим герой, Антъни Куин - любим актьор.

Малко разочароващо беше за мен да науча, че прототипа на героя на Казандзакис е бил андарт, т.е. убивал е българи в Македония, на младини.

Малко преди пътуването ни, прочетох книгата на Иван Гарелов (Бог да го прости!), "Тук Хемингуей, никога не е бил."

Голяма част от разказите са за пътешествията му в Гърция.

Написани са с цялата му любов към тази култура.

Хареса ми паралела му за това колко много си приличаме с мъжете им.

"Паликари", "камаки", "най-голям рибар" - тези образи са и наша народна черта и вероятно завинаги ще си бъдат част от характера на мъжете по тези ширини.

Решението за пътуването ни взехме на една маса, през септември 2023г., в ресторант, на крайбрежната улица в Солун.

Масата ни е с гледка към Черната кула.

Бях си обещал, преди много години, че един ден ще пия хубаво вино, тук, с любимата ми.

Междувременно гърците се научиха да правят вино (а не спорната ми рецина).

Във въпросния ден бях и със сина ни и верното ни куче Мая - наша спътница от времето на биваците в Дивото.

"Да отидем на Корфу, догодина. Сигурно залеза над Йонийско море е още по-красив!"

Пихме за възможността да проверим...

Искам да отидем в същия състав - Миглена, Петър, Мая и аз.

Обикновено с настаняването възниква проблем защото Мая е 24 килограмов "вълчак", както я наричат.

Има нещо от немска овчарка, от белгийска овчарка и може би от хъски.

Умна и чувствителна е.

Когато ни няма, не яде с дни.

Проблема е, че дори на местата където нямат проблем да настаняват хора с кучета, често под "кучета" разбират играчки, които дамите носят на ръце.

Мая ме е спасявала от глутница, бездомни кучета на Алино и е влизала в бой с бик, който щеше да стъпче палатките ни на Оногур.

Не се класира в определението "куче, което носиш в ръце".

Значи, май, ще трябва да носим къщата си с нас.

Кемпер.

Не звучи толкова зле.