Преди време, било е към края на 2007-ма, бидейки огромен фен на Ал Пачино и героят му от "Усещане за жена", подполковник Франк Слейд, поисках да се науча да танцувам танго.
За ролята си във филма, Ал Пачино получава единственият си Оскар, а слепият ценител на живота, който пресъздава, остави завинаги отпечатък върху определенията за "мъж" и "естет" в културата ни (или поне в моята).
Намерих школа и с Миглена посещавахме уроци в продължение на месец-два. Стори ми се прекалено сложно - как точно водиш, ама не сте се "наговорили", но в хармония изпълнявате движения, които разказват за страст, съмнения, раздели.
Подполокивника, го беше направил да изглежда лесно - още един начин да се насладиш на голямата, изначална, красива загадка, наречена Жена.
По това време нямаше кой знае, каква танго общност, или клуба в който учехме не е бил част от такава, но така или иначе учехме нещо, което се е танцувало по милонги (танцувални партита) в другия край на света.
Бях очарован, като дете от цялата стилистика, терминология, форма.
Не можехме да практикуваме наученото, на места различни от сватби и партита, където танца ни изглеждаше по-скоро екзотично и със сигурност не особено похватно.
Преподаването, в групата, беше в стила на старите школи - супер звезда, поддържаща партньорка, а останалите копират и се опитват "да разберат".
Огромно мъжкареене, артистично-нарцистично излъчване и две дози претенция.
Аз, още от времето ми в бойните изкуства, в такава среда не вирея.
Относително скоро и без особен напредък в танца, прекратихме своите, сравнително самотни, търсения.
В началото на тази година, решихме да подновим заниманията си.
Слава Богу, попаднахме на група, ръководена от модерни хора.
Методът, отношенията и общността се бяха променили.
От първият път започнахме да танцуваме
и всичко си дойде на мястото.
В този танц, нещата наистина са прости - мъжът е мъж, а жената жена.
Музиката разказва за всичко, което се случва по между им,
от началото на дните.
Мъжът води, а жената следва.
Джентълменът предлага, а дамата приема, или не.
Както казва подполоковник Слейд - "В танго няма грешки, когато сбъркаш, просто продължаваш..."
Аз съм много щастлив, че мога, точно сега, да практикувам с Миглена, този красив танц.
Радвам се и за цялата общност, която танца има в България и по света.
За много от тях, той е начин на живот.
За мен е една от възможните, красиви картини на живота.
Картина, която всеки тангуерос, рисува във всяка ронда, на всяка милонга по света.
И това е още една интерпретация на "Картината, рисувана от Бог", за която съм писал и преди.
Казват, че този танц се танцува "сърце в сърце".
Бих добавил,
че с него,
"сърцата си говорят
това,
което хората
мълчат..."
И това добавя още толкова много красота и смисъл,
към въпросната картина -
Танго Аржентино 2026г.
Гнездото, 11.11.26г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар