Имахме възможност да експериментираме техники, да участваме в свободни битки, с представители на други бойни стилове.
Един от първите принципи, които Джигоро Кано - основателят на джудо, е извел в свой основен постулат, принципа на ефективността, бързо доказа своето значение и беше приет от много от нас, като водещ житейски принцип.
На кратко, принципа гласи, че няма значение колко си силен, можещ, какви са възможностите ти в конкретната битка, твоя основна цел трябва да бъде, максимално ефективното използване на силата ти, за достигане на крайният резултат - победа.
Всички красиви стойки, всички красиви думи, са без значение - важен е крайният резултат, постигнат с минимално разпиляване на силите ти.
Това разбиране "прави разликата", срещу противник, който е гледал много филми за кунг-фу.
Веднъж участвах в схватка, в която опонента ми правеше салта и премятания около мен.
Правеше страхотни отскоци и извивки във въздуха.
Всичко приключи с мой точен, десен, прав ритник.
Беше първият ми удар в срещата.
Момчето се сви и трябваше да му оказвам първа помощ.
За съотборниците ми изглеждаше забавно и комично, но за мен беше "чисто джудо"- ефективно, без помпозност, без "изхвърляне".
Начина да постигнеш желаното, на татамито, както и в преговори в края на деветдесетте, удивително си приличаха.
По това време, попаднах в "чудният" свят на софийския пазар Илиенци.
Мястото беше, като междугалактически бар от романите на Дъглас Адамс.
На пазара, хора от цял свят и от всички раси, предлагаха стоката си в малки и големи количества.
Пазара съществуваше, като суб култура, град в града, движен от свои правила, събития и лидери.
Приличаше на междугалактическа джунгла - пъстра, тайнствена, със своя красота.
Хора от цялата страна, пътуваха със специални автобуси, за да пазаруват от Илиенци, стока за магазинчета, сергии, както и за големи, луксозни магазини.
Помагах на баща ми, който беше започнал търговски бизнес с дрехи и всяка седмица пътуваше пътя от Силистра до София и обратно, за да пазарува актуална стока.
Тя беше от китайски ризи и вратовръзки, арабски фланелки, българско бельо, та до - белоруски железарски инструменти, китайски нокторезачки и така нататък.
През периода изучавах строително инженерство, в най-престижният Университет за това, и в почивните дни помагах (а понякога и сам търгувах).
Скоро открих, че търговията е много приятен спорт (по това време и относително необременен от данъци).
Пред очите ми хора се издигаха и пропадаха, забогатяваха и изчезваха от пазара.
Думата пазар, в един много буквален смисъл - декари от халета, нови и стари, разделени на стотици магазинчета, специализирани в продаването на различна стока.
Луксозни бутици и миришещи клоаки.
Тълпи от хора, бързащи, бутащи се, търсещи добрата сделка.
Преговорите се водеха на развален български, развален англииски, турски, цигански, арабски, китайски, перси.
Бързите пазарлъци са ясни - искаш, даваш, товариш стоката и гледаш да не те излъжат, като броиш парите.
Случваха се и по-сложни сделки.
С момчета, за които знаеш, че уреждат задълженията си с ножове.
С хора, които претоварват стока от багажник, в багажник на изоставени паркинги.
Консигнации, предплати, договори, "илиенски фактури", подаръци, рушвети.
Различни стилове на преговори, различни стилове на бизнес.
И точно в тази джунгла, принципите на джудо, неизменно доказваха своята ефективност.
"Максимално ефективно използване на силата."
"Взаимна изгода."
"Всеобщо благоденствие."
Неща формулирани от доктор Джигоро Кано, преди повече от сто години.
Осъзнавайки универсалността на общите принципи, скоро започнах да черпя идеи от конкретни схватки и техники на джудо, за провеждане на успешни преговори и сделки, на пазара Илиенци, а по-късно и на пазара Живот.
Джудо - пътя на гъвкавостта, се превърна в Живот и вдъхновение - нещо за което смятам да Ви разкажа.
Бистрица
18.06.2022г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар