сряда, 1 април 2020 г.

за Маските

Бях написал някъде, че отново видях празни рафтове в магазините, а така не ми се иска да видя отново празните погледи на тълпата...
Малко по-лошо е...
Добре дошли във времето на хората без лица!
Наслагахме маски, първо бяха за еднократна употреба, вече са моден аксесоар - изразяват нашата индивидуалност.
Нашата индивидуалност, такава каквато си я представяме, такава каквато си я купуваме.
Преди години бях много запален по античната ни история.
Имах възможност да се запозная с проф.Китов, нашият виден археолог и изследовател на тракийското наследство.
Бях изключително впечатлен от една традиция на тези племена и народи - орфеевите празници.
Предшественици са на дионисиевите вакханалии, които са се празнували до много по-късно и в Римската империя (до към 4 век, по нашите земи). В наше време, например маскарада във Венеция има общо с тази древна традиция.
Участниците са слагали маски на животни и са се отдавали на пиянство и развлечения. Двуседмичен купон, по време на който ти е позволено всичко и за да не ти се пише на теб като, член на общността си, се разхождаш с маска...
Не че затова ги сложихме , но вече се вижда ефекта.
Изнервени, безлики хора.
Бях свидетел на скандал в магазина.
Милата женица на касата се тюхкаше, че за пореден път и се карат, че е бавна. И как месеци наред не е била бавна, а сега и се карат.
Скарах му се на човека, да не и се кара, и станах един от многото - смелчаци без лица...
Поздравих приятел.
Минавах с колата покрай него и усмихнато му махнах.
Зачудих се защо не ми отвръща.
Усетих се - бях с маска.
Просто бях станал добронамерен и безлик отминаващ...
Това което се случва в социалните мрежи от години, се случва и на улицата.
Кое е следващото?
Казват, че водата на каналите във Венеция, се избистрила след като хилядите туристи спрели да я цапат с присъствието си.
Може би е важно да не забравяме, че всеки маскарад ще свърши и тогава, когато се избистри водата, ще останем с лицата си.
Тези които не можем да изперем, зашием или изхвърлим.
Тези, нарисувани от Бог.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Пътешествие с кемпер и куче до Корфу (част 3)

Кемпо се държи очудващо добре на магистралата. На 120 става малко нервен, но така или иначе 100 си му прилягат, а и разчетите ми са направен...