за Мега

Животът 

май,

на

глътки

го изпиваме...

...и

сладък е

когато е

със

теб!

Гнездото, 

18.06.24 год

за Реката

"...който 

трупа познание,

трупа печал."

Еклесиаст 1:18

Там, 

до реката,

в зората на Деня,

почувствах свобода,

като Адам,

в зората на Света

и пак

бях там...

Помилуй Господи,

натрупалите 

толкова 

Печал!...

24.06.24

Боснек,

хижа Форест шеф

за втори юни 2024

Днес, 

на булеварда, 

в 12 часа, 

една Българка, 

спря и застана до колата си,

обърната с лице

към слънцето.

Малката и дъщеричка, 

застана пред нея.

За шестдесетте секунди,

до нея спря,

още една кола.

От нея

не слезе

никой.

Десетките коли 

ги подминаваха,

основно

с безразличие.

Някой надуваха клаксони.

Когато сирените спряха

и преглътнах сълзите си,

разтворих

стиснатите си юмруци

и заръкоплясках

на тази Българка,

осмислила 

деня,

вика

и вопъла

ни -

"Българийо,

за тебе те умряха..."

На двете 

нежни цветя,

които днес

в 12 часа,

бяха 

на булеварда,

но и 

на гробовете,

на всичките ни 

мъченици

за свободата 

на България!

Благодаря Ви 

скъпи мои!

Ще живей България!

Гнездото 

02.06.2024 год.